Какви ще са последствията от увеличението на максималния осигурителен доход? Засега

Какви ще са следствията от нарастването на оптималния застрахователен приход? Засега няма публично показано предложение на
Министерството на финансите,
само че в общественото пространство към този момент циркулират разнообразни спекулации, като например, обвързване на оптималния застрахователен приход с брутната СРЗ или с годишната инфлация, на база на което се разясняват и разнообразни цифри.
Максималният застрахователен приход,
както и минималният месечен застрахователен приход на самоосигуряващите се лица, за записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители, както и по стопански действия, се дефинират годишно в бюджета на ДОО, като безусловно число. Не по този начин стои въпросът при пресмятане на междинни величини – било то за застрахователен приход или работна заплата. Това показва в собствен разбор Мария Минчева, зам.-председател на БСК.
И показва кои са източниците,
които спомагат за увеличение на междинния застрахователен приход. От една страна, увеличените хонорари в редица стопански действия в действителния бранш. От друга страна, обаче, въздействие оказва и административното увеличение на разноските
за труд в публичния бранш.
По данни на Национален осигурителен институт, средномесечният застрахователен приход за 2022 година номинално нараства с 11,0% по отношение на 2021 година, а в действително изражение понижава с 1,8% при средногодишен съгласуван показател на потребителските цени/средногодишна инфлация 13,0% за 2022 година
•  нарастването на МРЗ от 650 лева на 710 лева (с 9,2 на сто) от 1 април 2022 г.;•  нарастването на минималния месечен застрахователен приход на самоосигуряващите се лица от 650 лева на 710 лева от 1 април 2022 г.;•  увеличение на минималния месечен размер на осигурителния приход за записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители от 650 лева на 710 лева от 1 април 2022 г.;•  увеличение на оптималния месечен размер на осигурителния приход от 3000 лева на 3400 лева от 1 април 2022 г.;•  нарастването на възнагражденията на чиновниците в бюджетния бранш.
По думите й въз основа на горните данни, елементарно може да се предвижда, че въведената формула за автоматизирано увеличение на МРЗ ще генерира  нарастване на междинния осигурителния приход. Това е по този начин, най-малкото,
тъй като размерът на МРЗ
взе участие при образуване размера на СРЗ. Всички минимални размери на осигурителни приходи също се приравняват на МРЗ – ерго, ще се усилват годишно.

Автоматичното увеличение на работните заплати на наети в част от обществения бранш също ще се отрази на размера на междинния застрахователен приход. Така например, учителските заплати са в размер не
по-малко от 125 на 100 от СРЗ
за страната. Подобно решение се търси и в региона на висшето обучение, добавя специалистът.

Тя показва плюсовете и минусите, свързани с концепцията за въвеждане на механизъм  за установяване на размера на оптималния застрахователен приход
1. Подходът: решението няма да се взема административно от съответния министър на финансите, който ще бъде подкрепят от справедливи критерии, които биха могли да намерят необятна поддръжка измежду работодателите и синдикатите, както и други заинтригувани страни;2. Осигуряване на предвидимост: предприятията и евентуални вложители ще могат да възнамеряват навреме разноските за труд за по-дълъг интервал от време;3. Позитивен фискален резултат: обезпечаване на нарастване на приходите в бюджета на държавното публично осигуряване;4. Потенциал за увеличение на доверието в пенсионно-осигурителната система: непоклатимост в актюерските планове в дълготраен проект и увеличение на доверието на младото поколение  в системата, което има капацитет да усили желанието за принос към системата, в очакване на права.1. Механизъм не значи формула,
която се ползва автоматизирано! Формули, без коригиращ механизъм, могат елементарно да се трансфорат в рецепта за инфлация. Като механизъм биха могли да бъдат употребявани параметри, които да разрешават установяване на оптималния застрахователен приход в избран диапазон, като регистрират съответния цикъл на стопанската система, въздействието върху разноските на работодатели и, изключително – за МСП. Този механизъм би следвало да обезпечава правдивост, поддържане на избрани съотношения сред минималните осигурител-ни приходи, междинния застрахователен приход и оптималния застрахователен приход, да бъде резистентен във времето и предпазен от непрекъснати промени в критериите му, в търсене (обикновено конюнктурно) на съответно число. Или, както обичат да споделят икономистите, „ Кажи ми цифрата, с цел да ти кажа формулата “.
2. Максималният застрахователен приход
не може и не би трябвало да се преглежда изолирано, като независим индикатор. Той е част от взаимосвързани параметри, които би трябвало да бъдат поддържани в баланс между тях, с цел да не се получават спомагателни изкривявания (в кон-текста на действието на социално-осигурителната система).
3. Без оферти в 12 без 5!
Всички оферти за установяване на механизъм би трябвало да стъпват на актюрски планове и да бъдат екстраполирани за интервал от най-малко 15 годи-ни, с цел да има явен отговор на следните въпроси:
a. Как предлаганата смяна
ще се отрази на каузи на субсидиране на бюджета на ДОО от държавния бюджет? Субсидията от държавния бюджет за 2023 се чака да бъде към 51,5% – общият размер на плануваните разноски за 2023 година за пенсии, кратко-срочни компенсации е 21 794 млн. лева, а приходите са в размер на 11 228,5 млн. лева
b. Какъв е броят на лицата,
получаващи приходи на оптималния застрахователен до-ход (обхват на засегнатите лица)?
c. Какъв е спомагателният доход,
който се чака да постъпва в бюджета на ДОО – увеличени вноски от осигуровки (социални и здравни вноски)?
d. Какъв е размерът на обвързваните
с увеличение на осигурителния приход разноски?:
•  размер на новоотпуснатите пенсии
(увеличаването на оптималния размер на осигурителния приход, комбиниран с нов размер на минималната работна заплата = повишен междинен размер на осигурителния приход, който е детайл при установяване на размера на пенсиите. Доходът, от който се пресмята пенсията, се дефинира, като средномесечни-ят застрахователен приход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпуска-не на пенсията се умножава по самостоятелния коефициент на лицето;
•  размер на компенсации за краткотрайна
нетрудоспособност (дневното парично обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване се пресмята в размер 80 на 100, а за краткотрайна нетрудоспособност заради трудова акцидент или професионална болест – в размер 90 на 100 от среднодневното брутно трудово заплащане или среднодневния застрахователен приход, върху които са импортирани или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – импортирани осигурител-ни вноски за общо заболяване и майчинство за интервала от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване не може да надвишава среднодневното чисто заплащане за интервала, от който е изчислено обезщетението;
•  размер на компенсации за бременност и раждане
– дневното парично обезщетение при бременност и раждане се дефинира в размер 90 на 100 от среднодневното брутно трудово заплащане или среднодневния застрахователен приход, върху който са импортирани или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – импортирани осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за интервала от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска заради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното чисто заплащане за интервала, от който е изчислено компенсацията, и по-малко от минималната дневна работна заплата, открита за страната, и се дефинира по реда на член 41, алинея 2-5 от Кодекса за обществено обезпечаване.
e. Очаква ли се да се трансформират
минималните и оптимални размери на компенсациите за безработица?
f.  Как се ръководи рискът
от увеличение на сивия бранш за всички браншове на икономи-ката, вследствие от автоматизирано увеличение на междинния застрахователен приход (по причини, разказани по-горе)?
4. Не би трябвало да се позволява разбъркване
на разнообразни величини – застрахователен приход би трябвало да се съотнася към застрахователен приход, а не към работна заплата. Това е по този начин, по няколко аргументи:
a. При пресмятане на СРЗ
се регистрират само получаващите трудови хонорари. При пресмятане на междинния застрахователен приход са обхванати доста по-широк кръг приходи – на самонаети лица, на упражняващите свободни специалности, получени по цивилен контракти и прочие
b. СРЗ се въздейства от повдигане на МРЗ
и автоматизираното увеличение на заплатите в обществения бранш (образование, опазване на здравето, сигурност и т.н.).